Постинг
06.05.2008 20:29 -
Монолог на отчаянието
Автор: larizza
Категория: Други
Прочетен: 634 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 22.09.2008 14:56
Прочетен: 634 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 22.09.2008 14:56
Седя и се чудя какво да ти напиша!
Пред мен са 2-те ми най-скъпи неща, които ми останаха: бутилката която се превърна в моят най-добър приятел и единствен спътник в дългите зимни нощи и твоята снимка, тази снимка която ти мислеше че си загубила, но всещност аз я взех, защото неможех да имам теб. Всъщност като се замисля тази вече доста поомачкана снимка е единственото ми ценно притежание, защото бутилката е нова всяка вечер, а снимката е с мен докато ме обгърне безпаметността на пиянският припадък и дори и след това идва с мен в съня ми, и ми причинява най-голямата болка като ми се присмива така както ти ми се присмя когато ти казах че те обичам.
Поглеждам бутилката, но не - тази вечер няма да пия!
Когато чух за катастрофата не обърнах голямо внимание.Но после разбрах.Стоях пред болницата докато ти се бореше за живота си в нея и плаках.Дъждът скри сълзите ми, но аз плачех наистина.Още повече плаках когато видях ковчега които изнасяха от домът ти, защото знаех че няма да те видя повече, но сега знам че грешах! Ще те видя и то много скоро!
Пред мен са 2-те ми най-скъпи неща, които ми останаха: бутилката която се превърна в моят най-добър приятел и единствен спътник в дългите зимни нощи и твоята снимка, тази снимка която ти мислеше че си загубила, но всещност аз я взех, защото неможех да имам теб. Всъщност като се замисля тази вече доста поомачкана снимка е единственото ми ценно притежание, защото бутилката е нова всяка вечер, а снимката е с мен докато ме обгърне безпаметността на пиянският припадък и дори и след това идва с мен в съня ми, и ми причинява най-голямата болка като ми се присмива така както ти ми се присмя когато ти казах че те обичам.
Поглеждам бутилката, но не - тази вечер няма да пия!
Когато чух за катастрофата не обърнах голямо внимание.Но после разбрах.Стоях пред болницата докато ти се бореше за живота си в нея и плаках.Дъждът скри сълзите ми, но аз плачех наистина.Още повече плаках когато видях ковчега които изнасяха от домът ти, защото знаех че няма да те видя повече, но сега знам че грешах! Ще те видя и то много скоро!
Примерен монолог на едно (не)нищожество
Дијалог, или монолог, прашање е сега?
Из монолог от темата “Да поговорим, дока...
Дијалог, или монолог, прашање е сега?
Из монолог от темата “Да поговорим, дока...
Няма коментари