Дали се случват чудеса? Какво всъщност е чудото? Дали е нещо което обръща целия ни живот или нещо което се случва ежедневно?

 За много хора чудото е нещо което като се случи трябва да разтърси целият им свят и да накара нощта да побелее. Но понякога чудото е нещо малко и незабележимо, нещо което се случва всеки ден. 

 Човек може да живее години наред очаквайки своето голямо чудо, но знае ли някой какво точно чудо чака? Едва ли. Затова точно както сме устроени дори не го забелязваме когато се случи. Когато сред мъглата застелила сърцето след някоя несподелена и болезнена любов се появи слънчев лъч. Когато птичките отново запеят, когато слънцето отново започне да топли. Когато мъглата постлала улиците на нашият вътрешен свят отстъпи пред един нов образ, един образ готов да измие всички стари болки, да затвори всички стари рани, да ни даде едно ново начало.  Но дали нещата са толкова прости? Дали това е истинското чудо? Дали любовта не е просто поредната заблуда в която вярваме за да се опитаме да бъдем щастливи?

 Всеки има моменти на слабост, моменти в които е раздвоен и объркан. „Ангелите са хора, едни много добри хора които ни помагат да живеем и умрем щастливи.”- това са думи на едно 9 годишно момиченце изречени минути преди левкимията да я победи. Всъщност това са последните й думи. Тя е открила своето чудо и своят ангел. Това чудо не й е помогнало да живее, но й е помогнало да умре щастлива въпреки болката в малкото й тяло. Може би ако всеки открие своят „ангел” сред хората това ще е най-голямото чудо в живота му. Но ако това чудо го открием в часа на смъртта си, дали си заслужава? Дали наистина е чудо това което не може да ни даде още 1 глътка въдух? Дали този ангел ще направи последната глътка по-сладка? Това всеки ще открие за себе си, но няма да сподели с никого.

 А дали истинското чудо, не е в сбъднатите мечти? Може би. Но тогава нима ние не живеем в една ера на чудеса. Поколения наред мечтата на хората е била да летят. Братя Райт, Амилия Еърхарт, ако ще Икар преди тях и още стотици безименни, но не по-малко важни за историята хора са направили тази мечта ежедневие. Юри Гагарин дори е направил повече – напуснал е родната планета и я е видял от космоса, както и десетки и стотици след него. Какво ни остава сега? Да полетим до звездите, но за нас това вече отдавна не е мечта, за всички е ясно че това е само въпрос на време. Така че дали сбъднатите мечти са истинските чудеса? Защото мечтата да полетиш се сбъдва по много различни начини. Преди време в един разказ прочетох следното: ” Аз летя! Дали наистина е така? По-рано наистина летях!”. Какво е накарало героинята на разказа да каже тези думи е малко сложно за обяснение, но накратко е следното. Наркотиците могат да ни накарат да почувстване мечтите си сбъднати, но определено не са чудото което очакваме. Нима това не е поредният пирон в ковчега на тази фабрика за мечти наречена „човек” и в неговата представа за чудесата?

 Както и лошото, така и красивото в света е въпрос на въпрос на възприятие. Например когато за една гъсеница настъпи краят на света, тогава всички останали виждат раждането на една красива пеперуда. Нима не е истинската красота на живота точно в това, да се раздваме на тези малки чудеса случващи се пред очите ни всеки ден. На изгрева на слънцето което дава светлина, топлина  и нова надежда на милиарди хора всеки ден. На усмихнатите деца играещи безгрижно и на тяхната вяра в по-добрият утрешен ден.

 

Понякога една усмивка, един прочетен или написан разказ или стих , една сълза от щастие са Чудото ,от което имаме нужда... За съжаление рядко виждаме/чувстваме тези чудеса... твърде сме забързаи, твърде сме заети да се вглеждаме в собствените си проблеми или да се радваме на чуждите беди... твърде много сме свикнали да се правим на хора... а НЕ да бъдем такива...