Някога много отдавна, а може би след хилди години, едно малко момиченце, а може би момченце посади едно малко цветенце. Цветенцето беше съвсем мъничко и дори още не беше съвсем цвете, а една малка и нежна пъпчица. Всички знаем, че живота на повечето цветя е мимолетен, но това цветенце беше много специално. Детенцето идваше при него всеки ден, поливаше го, почистваше плевелите които се опитваха да поникнат и му говореше. Всщност не само детето му говореше, те разговаряха. Понякога само няколко минути, друг път с часове. Детето и цветето растяха заедно. През годините пъпката започна да се разтваря и веднъж след дълг и месеци и години прекарани заедно тя се разтвори и разкри малкото и красиве цвете което беше скрито в нея. Това се случи точно в деня в койо детето не се появи. Не се появи и на следващият ден и на последващия. Понякога цветето чуваше гласа му някъде наблизо, то изпъваше малкото си стебълце и разтваряше венчелистчетата си колкото се може повече само за да зърне детето още веднъж, но това което виждаше беше една красива девойка или може би младеж, чиито глас напомняше този на детето, но беше по-порастнал, по зает и нямаше време за малкото си другарче. Цветето се взира дълги дни, докато накрая от взиране не му останаха сили и листенцата му бавно започнаха да повяхват. Докато накрая в един прашен албум остана една снимка на едно малко дете и едно малко цвете, все още пъпка.